Казвам се Илияна Николова и откакто се помня, човешките взаимоотношения дълбоко ме вълнуват. Любовта и вярата ми в хората са в основата на себевъзприятието ми като психолог.
Този сайт е поредният начин към осъществяннето на по- дълбока среща със самата себе си и с вас – хората, които също се стремят към това. Вярвам, че себеопознаването е процес, който продължава през целия ни живот, като същевременно го осмисля. Вярвам, че всички срещи, хора и обстоятелства, не са случайни и водят до най-съществената – срещата със самите нас.
Себеразбирането е пътуване, в което има много радост, любопитство, страст, а също толкова болка и страх... Понякога дълго стоим на едно място, често се губим или се сгромолясваме и се връщаме назад. Всичко това е част от индивидуалния ни темп на справяне с живота. Вярвам, че САМИ определяме и развиваме границите на възможности си. Сами ТВОРИМ съдбата си. Вярвам, че всяко пътуване започва с ПЪРВАТА СТЪПКА. Вярвам в ПОДКРЕПАТА. Предпочитам хаоса и водовъртежа на въпросите, пред сигурността на готовите отговори. Вярвам в УЧЕНЕТО през целия живот. Убедена съм, че никога за нищо не е късно.
Практики:
Индивидуално психологическо консултиране на юноши и възрастни. Психотерапия. Кризисна интервенция.
Обасти на компетентност:
Взаимоотношения – двойка; семейство; родители-деца;
Развитие на личността – привързаност, идентичност, принадлежност, кризи на развитието;
Загуба, скръб, траур; Суицидни рискове и кризи; Кризисна интервенця на жени и деца в ситуация на насилие - подкрепа, информиране и насоки, психотерапия;
Осиновяване, приемничество.
Образование, квалификации:
Магистър по Психология;
Следдипломна квалификация : „Основи на психоаналитичната работа с възрастни и деца” – СУ „Св. Кл. Охридски” и Фондация „Асоциация Анимус” – Психотерапевт под супервизия
Професионален стаж:
Фондация „Асоциация Анимус”;
Фондация „За нашите деца”
Казвам се Илияна Николова. Човешките отношения винаги са ме вълнували дълбоко. Любовта и вярата ми в хората са в основата на себевъзприятието ми като психолог.
Вярвам, че всички срещи, хора и обстоятелства, не са случайни и водят до най-съществената – срещата със себе си.
Опознаването на собствената ни същност е процес, който продължава през целия ни живот и същевременно го осмисля. Вероятно, едва към края му, според начина, по който преодоляваме страховете си от неизбежността, се доближаваме до пълното познание за себе си...
Себеразбирането е пътуване, в което има много радост, любопитство, страст, а също толкова болка и страх. Понякога дълго стоим на едно място, често се губим или се сгромолясваме и се връщаме назад. И отново тръгваме... Цялото това лутане очертава индивидуалния ни темп на справяне с живота и е възможност за израстването ни.
Вярвам, че САМИ определяме и развиваме границите на възможностите си. Сами ТВОРИМ съдбата си.
Вярвам в ПОДКРЕПАТА.
Предпочитам хаоса и водовъртежа на въпросите, пред "сигурността" на рутината.
Вярвам в УЧЕНЕТО през целия живот.