Накратко за процесите на консултиране и психотерапия или ЗАЩО да говорим с психолог.

 

    В нашата култура е прието сами да се справяме с проблемите си, за да придобием самочувствие на силни и самостоятелни. Научени сме да стаяваме емоционалните си болки. Страхуваме се да се разкрием, за да не бъдем уязвени. Постепенно, стените, които изграждаме около себе си, за да ни защитават, все повече ни отдалечават от желаното искрено, близко общуване. Една от причините за това е, че никой не ни учи как да разшифроваме собствените си чувства. Често омаловажаваме тяхната сила. В усложнена комуникация трудно разпознаваме какво стои под афекта – нашия и този на събеседника ни. Обикновено реагираме с усвоените от най-ранните ни взаимоотношения модели на поведение. Често се чувстваме неразбрани или ни обвиняват в неразбиране. Респективно, обвиняваме другия или се чувстваме виновни. Рядко си даваме сметка, че едва след като развием толерантност към собствените си слабости и негативни чувства, бихме могли истински да разберем и човека до себе си. Мислим си, че ако хората или обстоятелствата около нас се променят, бихме били по-спокойни и уверени, по-щастливи. Но всъщност, единственото нещо, което е във властта ни да променим, е НАЧИНЪТ, по който интерпретираме и съответно отреагираме на хората и събитията в живота си.

   Промяната е дълъг процес, който започва с желанието да разберем себе си. Психологическото консултиране и психотерапията* са своеобразни пътеки към това разбиране и за разлика от всички останали, водят НАВЪТРЕ. Смисълът на терапевтичното взаимодействие е да се свържем с най-дълбоките пластове на нашата вътрешна реалност – със собствените ни емоции, чувства и конфликти. Някои от тях са свързани с травматични събития от живота ни и са много болезнени, други предизвикват срам или страх, затова обикновено ги потискаме. Въпреки това, влиянието им се усеща - върху здравето ни, върху самочувствието и работоспособността ни, върху взаимоотношенията ни...  Докато в един момент не решим да потърсим професионална помощ.

    Всички ние се нуждаем от място, където да говорим свободно, без да ни критикуват, където да ни изслушат, без да ни прекъсват или да бързат да ни предлагат решения. Такова "място" може да бъде кабинетът или разговорът с психолог. Когато споделяме проблем с близки или приятели, под натиска на нашата тревога и породеното от нея желание за намиране на бързо решение, те обикновено ни дават съвет, който в повечето случаи е продиктуван от собствения им опит, но не винаги е полезният за нас. За разлика от тях, психологът е обучен да толерира безпокойството си, породено от чувството на незнаене на „правилния” отговор или решение. Целта му е да ни подкрепи и насърчи да следваме вътрешното си разбиране за собственото ни страдание и за това как то може да бъде облекчено. По такъв начин той остава отворен за всякакви алтернативи, стремейки се да ни помогне да разпознаем факторите, които оформят поведението ни или са в основата на проблемите ни. Ние поставяме въпросите си и споделяме преживяванията си, в следствие на което получаваме обратна връзка от психолога/терапевта. Постепенно, в подкрепящото взаимодействие на доверие, професионализъм и човечност, започваме да преосмисляме начините, според които чувстваме и реагираме. Нараства готовността ни да се срещнем с най-тежките си и деликатни чувства. Представата ни за себе си се насища с нови нюанси. Започваме да откриваме все повече отговори на въпроса "ЗАЩО?" - "Защо ми сe случва всичко това?", "Защо именно на мен?"...

     В процеса на консултиране и/или психотерапия няма да се сдобием с универсална рецепта за щастие, но при достатъчно желание и лична ангажираност, е възможно да открием и активираме собствения си ресурс за справяне с проблемите. 

     Разговорът с психолог е среща и сътрудничество между двама възрастни в името на обща цел - емоционалното и физическото ни здраве.

 

*Психологическото консултиране и психотерапията са методи, които чрез слушане и говорене целят разбиране на емоционалното преживяване и промяна във функционирането на индивида така, че да бъде облекчено психологическото и/или психосоматичното му страдание.

При психологическото консултиране фокусът е върху разрешаването на конкретен проблем и работата обикновено е по-краткосрочна.

Психотерапията е по-дълбочинна работа с вътрешните нагласи и модели на поведение. Облекчаването на симптомите или промяната в състоянието на пациента е по-дългосрочен процес и зависи от индивидуалния ресурс на всеки човек.  Психотерапевтът е психолог /или лекар/, който е преминал специализирано обучение, лична терапия и работа под супервизия. 

 

 

 

Илияна Николова